Here's to the men we Love
Here's to the men that Love us
Since the men that we Love
Aren't the men that Love us,
Screw the men,
Here's to Us.
понеделник, 30 януари 2012 г.
http://jenite.bg/Лично-нейно/Книжна-психология_l.a_c.93065_i.124369.html
Книгите са всичко онова, което не откриваме всеки ден около себе си. Безвъзмездно ни предоставят измислени светове, в които се потапяме, без да ни е страх от неизвестното, "срещи" с нови и интересни хора, преживявания, за които бленуваме. Една паралелна вселена, в която намират място безброй измерения.
Литературата е не само бягство от реалността. Всяка епоха носи своите специфики, а книгите умело ни запознават с тях. Различни времена, различни автори, различни гледни точки - и нашето право да изберем вярната за себе си.
Често хората се преоткриват в литературните персонажи. Виждат своите действия между страниците, своя начин на мислене, откриват сходство между два свята - нашия и онзи, измисления. Прочитът на една книга може да преобърне човек на 180 градуса. Защото понякога той има нужда точно от нея, появяваща се като малкото камъче, което обръща каруцата. Или казано другояче, литературата е в състояние да подтикне някого към различни действия, само защото е срещнал невидима подкрепа от автора.
В Лондон вече са стигнали до този извод. Някъде из тайните кътчета на внушителната столица се крие книжарница, носеща името "Училището на живота". Но тя не е като обикновените магазинчета за книги. Необичайното място е не само дом на повече и по-малко велики произведения, но и своеобразен психологически кабинет.
Със сигурност ви звучи странно, което е напълно обяснимо. Идеята на лондончани е следната: ако имате проблеми в работата, скарали сте се с приятел, страдате от любовна мъка или просто ви е налегнала меланхолия, то тайната за преодоляването е книжна терапия.
Професионализмът е на високо ниво. Срещу 70 британски лири ще получите 45-минутна среща със специалист по английска литература, който ще ви предпише около 10 книги, чиято тематика е съобразена със състоянието ви. Четенето им също подлежи на дозировка - всеки ден, сутрин и вечер, по две глави или два раздела. Всичко това, в продължение на пет дни.
Личното ми мнение е, че инициативата е чудесна идея. Антидепресанти от книги са пъти по-добро решение от химични такива. Но не съм съгласна с практиката да се "предписват" само английски произведения. Уважавам британската литература, дори един от любимите ми автори носи тяхната народност, но фикционалният свят между милионите страници е безкраен. И никакви граници не бива да бъдат поставяни.
Съществуват стотици книги, които могат да накарат човек "да се замисли". Не е нужно те да бъдат философски или психологически. Дори една детска творба, прочетена в правилния момент, може да промени из основи вътрешния мироглед на всеки един от нас.
Не съм квалифициран "книжен психолог" и не мога да предписвам "лекарства". Мога да опитам обаче, да ви предложа заглавия, към които да се обърнете, ако случайно попаднете в "черна емоционална дупка".
Клиширана или не, "Малкият принц" е книга, която всеки трябва да прочете, но е много важно кога. Тя не е за деца. Не може да бъде възприета в онзи смисъл за любовта и свободата от един малчуган, той няма как да види "зад фасадата" на историята с момчето и розата. А златокосият принц ни учи на толкова много! Наивно и по детски той разкрива смисъла на съществуването ни, говори за онези малки неща, които пропускаме в ежедневието си.
"Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света."
Неговата тайна е проста. Най-хубавото се вижда само със сърцето, а най-същественото е невидимо за очите.
Не знам дали любовната мъка може да бъде преодоляна. Може би времето лекува всичко, може би едно разочарование се забравя, когато бъде заменено от бъдещо такова, а може би все пак има начин да се надделее над ужасното чувство.
Ако някога разбият сърцето ми, вероятно дори няма да си спомням за тези редове. Не знам дали бих се опитала да излекувам мъката, но точно в момента смятам, че бих опитала.
Моят антидепресант ще бъде необичаен. Английски и малко депресиращ, а оксиморонът тук работи като ваксина. Ще избера произведение, което да нахълта в съзнанието ми с разсъжденията върху смисъла на човешкия живот. Вероятно ще се обърна към Дикенз и неговата "Коледна песен". За да открия, че не всичко се върти около мен, че егоцентризмът никога не води до нещо добро, че любовта не е праволинейно насочена към противоположния пол, а се крие навсякъде около нас, в хората и техните отношения.
Не могат да бъдат изброени всички литературни дарове, които отговарят на емоционалните ни състояния. "Братята с лъвски сърца" от Астрид Линдгрен ни учи на искрената, чиста и неподправена обич, сонетите на Шекспир ни пренасят в безкрайния свят на любовта, а "Фауст" от Гьоте търси смисъла на живота, разкривайки какво ще се случи, ако се съюзим с дявола. "О, миг, ти тъй си хубав, спри!"
Книжната терапия вече е любимата ми част от психологията. Правилно приложена, тя не само би помогнала на човек да се почувства по-добре, но и би го подтикнала да открие себе си и онзи така клиширан, но вечно търсен смисъл на живота. Всички сме в Технологичната ера, но съзнанията ни са разхвърляни в различни епохи и държави. А ако се чувстваме себе си в Ренесанса, Просвещението или Романтизма, то нека да бъде!
Книгите са всичко онова, което не откриваме всеки ден около себе си. Безвъзмездно ни предоставят измислени светове, в които се потапяме, без да ни е страх от неизвестното, "срещи" с нови и интересни хора, преживявания, за които бленуваме. Една паралелна вселена, в която намират място безброй измерения.
Литературата е не само бягство от реалността. Всяка епоха носи своите специфики, а книгите умело ни запознават с тях. Различни времена, различни автори, различни гледни точки - и нашето право да изберем вярната за себе си.
Често хората се преоткриват в литературните персонажи. Виждат своите действия между страниците, своя начин на мислене, откриват сходство между два свята - нашия и онзи, измисления. Прочитът на една книга може да преобърне човек на 180 градуса. Защото понякога той има нужда точно от нея, появяваща се като малкото камъче, което обръща каруцата. Или казано другояче, литературата е в състояние да подтикне някого към различни действия, само защото е срещнал невидима подкрепа от автора.
В Лондон вече са стигнали до този извод. Някъде из тайните кътчета на внушителната столица се крие книжарница, носеща името "Училището на живота". Но тя не е като обикновените магазинчета за книги. Необичайното място е не само дом на повече и по-малко велики произведения, но и своеобразен психологически кабинет.
Със сигурност ви звучи странно, което е напълно обяснимо. Идеята на лондончани е следната: ако имате проблеми в работата, скарали сте се с приятел, страдате от любовна мъка или просто ви е налегнала меланхолия, то тайната за преодоляването е книжна терапия.
Професионализмът е на високо ниво. Срещу 70 британски лири ще получите 45-минутна среща със специалист по английска литература, който ще ви предпише около 10 книги, чиято тематика е съобразена със състоянието ви. Четенето им също подлежи на дозировка - всеки ден, сутрин и вечер, по две глави или два раздела. Всичко това, в продължение на пет дни.
Личното ми мнение е, че инициативата е чудесна идея. Антидепресанти от книги са пъти по-добро решение от химични такива. Но не съм съгласна с практиката да се "предписват" само английски произведения. Уважавам британската литература, дори един от любимите ми автори носи тяхната народност, но фикционалният свят между милионите страници е безкраен. И никакви граници не бива да бъдат поставяни.
Съществуват стотици книги, които могат да накарат човек "да се замисли". Не е нужно те да бъдат философски или психологически. Дори една детска творба, прочетена в правилния момент, може да промени из основи вътрешния мироглед на всеки един от нас.
Не съм квалифициран "книжен психолог" и не мога да предписвам "лекарства". Мога да опитам обаче, да ви предложа заглавия, към които да се обърнете, ако случайно попаднете в "черна емоционална дупка".
Клиширана или не, "Малкият принц" е книга, която всеки трябва да прочете, но е много важно кога. Тя не е за деца. Не може да бъде възприета в онзи смисъл за любовта и свободата от един малчуган, той няма как да види "зад фасадата" на историята с момчето и розата. А златокосият принц ни учи на толкова много! Наивно и по детски той разкрива смисъла на съществуването ни, говори за онези малки неща, които пропускаме в ежедневието си.
"Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света."
Неговата тайна е проста. Най-хубавото се вижда само със сърцето, а най-същественото е невидимо за очите.
Не знам дали любовната мъка може да бъде преодоляна. Може би времето лекува всичко, може би едно разочарование се забравя, когато бъде заменено от бъдещо такова, а може би все пак има начин да се надделее над ужасното чувство.
Ако някога разбият сърцето ми, вероятно дори няма да си спомням за тези редове. Не знам дали бих се опитала да излекувам мъката, но точно в момента смятам, че бих опитала.
Моят антидепресант ще бъде необичаен. Английски и малко депресиращ, а оксиморонът тук работи като ваксина. Ще избера произведение, което да нахълта в съзнанието ми с разсъжденията върху смисъла на човешкия живот. Вероятно ще се обърна към Дикенз и неговата "Коледна песен". За да открия, че не всичко се върти около мен, че егоцентризмът никога не води до нещо добро, че любовта не е праволинейно насочена към противоположния пол, а се крие навсякъде около нас, в хората и техните отношения.
Не могат да бъдат изброени всички литературни дарове, които отговарят на емоционалните ни състояния. "Братята с лъвски сърца" от Астрид Линдгрен ни учи на искрената, чиста и неподправена обич, сонетите на Шекспир ни пренасят в безкрайния свят на любовта, а "Фауст" от Гьоте търси смисъла на живота, разкривайки какво ще се случи, ако се съюзим с дявола. "О, миг, ти тъй си хубав, спри!"
Книжната терапия вече е любимата ми част от психологията. Правилно приложена, тя не само би помогнала на човек да се почувства по-добре, но и би го подтикнала да открие себе си и онзи така клиширан, но вечно търсен смисъл на живота. Всички сме в Технологичната ера, но съзнанията ни са разхвърляни в различни епохи и държави. А ако се чувстваме себе си в Ренесанса, Просвещението или Романтизма, то нека да бъде!
~ Благодарност на Станислава Добрева за чудесния текст ~
четвъртък, 26 януари 2012 г.
Еххх, че красив живот, на вън сняг се сипе, а в душата ми слънце грее :) Какво е то ? Животът на един студент? Всекидневно удоволствие, дори и в най-трудните дни винаги се намира някой, който да върне усмивката на натъженото лице. Пия си следобедното кафенце, хапвам сладко и се наслаждавам на първият истински зимен ден за тази година, кой като мен ... навярно доста други студенти и хора без работа и достатъчно свободно време.
Абонамент за:
Коментари (Atom)