събота, 3 март 2012 г.
Честит 3 март, българи!
Честит 3 март, българи! Днес не е ден като другите. Поне не би трябвало. Днес не е ден да се оплакваме от скъпотията, да псуваме властта, да завиждаме на ближния и да се самосъжаляваме. Днес е ден за благодарност. Благодарност към онези, без които сега нямаше да живеем в България, нямаше да пишем на кирилица, нямаше да очакваме Великден. Нямаше да бъдем себе си.
Преди време, по един иначе неадекватен повод, чух нещо, което като че ли спря за малко забързания ход на ежедневието:
\"Народ, на който музиката е била звън на мечове, свистене на стрели, гърмежи на топчета. Народ, на който песните са били плачът на майките, писъците на децата, воят на вдовиците. Народ, на който танците са били тропот на копита\".
Макар да са изключително красиви, тези думи са и страшно тъжни. Защото ги слушаш и се питаш: Ние ли сме още този народ? Достойни негови синове и дъщери ли сме?
И макар цинизмът на времето да е изкушаващ, аз няма да кажа НЕ. Защото знам, че има родова памет и че тя е жива, макар и не с онази преобразяваща сила, която би ни измъкнала от блатото на обезверението.
Има много българи, у които още живее героичната решителност на Левски, себеотрицанието на Ботев и несломимият дух на опълченците на Шипка.
За да бъдем достойни наследници на всички онези, дали някога живота си в името на единствената идея да я има България, сме длъжни да направим едно-единствено нещо - да предадем този български дух на децата си. Те трябва да знаят, че страната им може да не е най-идеалната и уредената, но това е защото е била мъчена, спъвана и унижавана през целия си път. И все пак, България е тук. Тя не се е предала и не се е изгубила. Винаги са се намирали българи, които като жив щит да застанат срещу враговете и срещу предателите.
Нашите деца трябва да знаят това.
3 март не е просто една историческа дата. Тя е границата на най-черната страница от историята ни, която с много усилия, воля и дух сме успели да обърнем, за да имаме бъдеще. 3 март не е просто още един празник в календара. Той е искра в колективната памет на един цял народ, който е имал силата да надрасне себе си и своя страх и да завоюва сам правото си на свобода.
Колкото и да не е за вярване понякога, този народ сме ние. Днес България също има нужда да се борим за нея и да я обичаме. Борбата може и да не е същата като тази на Бенковски и Волов, но изисква същите усилия. Изисква същата любов и същата смелост.
Затова днес ПРАЗНУВАЙТЕ 3 март. Разкажете на децата си защо е важно да празнуваме. И да помним. И да обичаме. Това е нашата борба.
четвъртък, 1 март 2012 г.
А дали е така ?
" ...в света винаги има двама души, които се търсят било сред пустинята, било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката, която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки, който работи, почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така, мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл. "
~ "Алхимикът" - Паулу Коелю
~ "Алхимикът" - Паулу Коелю
вторник, 28 февруари 2012 г.
неделя, 26 февруари 2012 г.
Бъди себе си...
Просто защото някой не е имал късмета да осъзнае каква златна мина си, не означава, че блестиш по-малко.
Просто защото някой не е бил достатъчно умен, за да разбере, че ти не си върхът, това не те спира да си най-добрият.
Просто защото някой не идва, за да сподели живота ти, не означава, че новият ден няма да настъпи.
Просто защото някой не е направил това състезание стойностно, не ти дава право да спреш да се състезаваш.
Просто защото някой не е осъзнал колко истинска жена си, не означава, че това може да засегне твоята женственост.
Просто защото никой не е дошъл, за да разсее самотата ти, не означава, че трябва да се примиряваш с по-долно качество.
Просто защото никой не е показал, че може да те обича на твоето ниво, не означава, че ти трябва да падаш до тяхното ниво.
Просто защото заслужаваш най-доброто, което е, не означава че животът винаги ще е справедлив.
Просто защото твоята ситуация не изглежда да се подобрява, не означава че трябва да промениш нещо.
Продължавай да грееш,
Продължавай да се състезаваш,
Продължавай да се надяваш,
Продължавай да бъдеш точно това, което си…
Пълноценен човек!
Просто защото някой не е бил достатъчно умен, за да разбере, че ти не си върхът, това не те спира да си най-добрият.
Просто защото някой не идва, за да сподели живота ти, не означава, че новият ден няма да настъпи.
Просто защото някой не е направил това състезание стойностно, не ти дава право да спреш да се състезаваш.
Просто защото някой не е осъзнал колко истинска жена си, не означава, че това може да засегне твоята женственост.
Просто защото никой не е дошъл, за да разсее самотата ти, не означава, че трябва да се примиряваш с по-долно качество.
Просто защото никой не е показал, че може да те обича на твоето ниво, не означава, че ти трябва да падаш до тяхното ниво.
Просто защото заслужаваш най-доброто, което е, не означава че животът винаги ще е справедлив.
Просто защото твоята ситуация не изглежда да се подобрява, не означава че трябва да промениш нещо.
Продължавай да грееш,
Продължавай да се състезаваш,
Продължавай да се надяваш,
Продължавай да бъдеш точно това, което си…
Пълноценен човек!
петък, 24 февруари 2012 г.
Колко си хубава!...
Христо Фотев
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Христо Фотев
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
събота, 11 февруари 2012 г.
В какво се крие красотата на една жена...
"Характерът е най-важният компонент на красотата."
София Лорен
Слушала съм всевъзможни описания на красиви жени, отговарящи на всяко едно мъжко предпочитание- високи, ниски, слаби, сочни, блондинки, брюнетки, с къса или с дълга коса, с големи букли или идеално прави коси, с тръпчинки, с перфектната усмивка, забавни, сериозни, луди или свенливи, талантливи, творчески натури, спортистки и още и още... мога да продължа да изброявам цял ден... Но това, което ме интересува, сигурна съм и Вас е това кое е по-важно - красивата външност или красивата душа?
Можем да кажем с чиста съвест, че не рядко сме срещали жени, доста ярки представителки и на двете категории, но според мен в днешно време все по-рядко намираме добрата комбинация между двете така важни качества. Може би тук трябва да попитаме няколко мъже за тяхното мнение и тъй като аз вече не веднъж съм питала свои приятели от мъжки пол за такова, ще ви споделя малко информация от кухнята на мъжките фантазии...
Истината е скъпи дами, че няма голямо значение кой рамер сутиен носите, или с какво червило сте, а също така и колко време сте се потили във фитнеса, за да постигнете ефекта на перфектно-оформения корем и стегнато дупе... Далеч не твърдя, че не а от значение за един мъж, напротив, оценява го и то по достойнство, но не са най-важното... Много по-важно е скъпи дами да бъдете уверени в себе си, да бъдете естествени, лъчезарни и с позитивно мислене... Едно две излишни килца, повярвайте ми, нямат никакво значение за един мъж, ако вие самите не се притеснявате от това...
Мисля, че решихме проблема с външността, нека сега видим душевността. Според мен тя е много по-важна, особено ако искате да привлечете към себе си истински свестен мъж, а не поредния бройкаджия, който ще се интересува само от гръдната ви обиколка, обема на косата ви и сексуалните ви предпочитания. За всеки е ясно, че привличаме в живота такива хора, каквито сме самите ние, затова мили дами... Бъдете красиви душевно - образовайте се, четете книги, говорете изтънчено, усмихвайте се повече, не робувайте на предразсъдъци и най-вече бъдете нежни и чувствителни към нуждите на своя партньор, опитайте се да го опознаете... Само така ще се превърнете в перфектната половинка за него. Това е моето мнение и моят съвет към вас...
И на последно място не забравяйте следното послание:
"Една жена трябва да носи две неща, за да изглежда страхотно - достойнство и усмивка!"
D.D
петък, 10 февруари 2012 г.
сряда, 8 февруари 2012 г.
вторник, 7 февруари 2012 г.
ЗА ТРУДНОСТИТЕ, С КОИТО НИ СРЕЩА ЖИВОТА
Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му се чудел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение – да зарови кладенеца заедно с животното. Казал си, че магарето и без това е вече много старо. А и кладенецът все някога трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят толкова усилия, за да измъкне от трапа това старо животно. Затова извикал съседите си да му помогнат да зарине кладенеца. Всички дружно грабнали лопатите и се заели да хвърлят пръст в дълбокия ров.
Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. Не след дълго обаче, за всеобщо учудване, животното притихнало. След като хвърлили още няколко лопати пръст, селянинът не се стърпял и решил да надникне и да провери какво е положението там, вътре. И останал изумен от онова, което видял!
С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магарето правело нещо невероятно. Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят още и още почва в кладенеца, всеки път животното се отръсквало и стъпвало върху трупащата се под краката му земна маса. Не се минало много време и всички с изненада видели, как магарето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред…
Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. Не след дълго обаче, за всеобщо учудване, животното притихнало. След като хвърлили още няколко лопати пръст, селянинът не се стърпял и решил да надникне и да провери какво е положението там, вътре. И останал изумен от онова, което видял!
С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магарето правело нещо невероятно. Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят още и още почва в кладенеца, всеки път животното се отръсквало и стъпвало върху трупащата се под краката му земна маса. Не се минало много време и всички с изненада видели, как магарето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред…
Помни:
Ежедневно всеки от нас се среща с много и всякаква мръсотия. Животът не спира да ни изпраща все нови и нови порции. Но всеки път, когато върху теб падне буца кал, си спомни тази приказка и постъпката на магарето. Направи и ти като него – отърси се и тръгни нагоре! Защото само така ще успееш да се измъкнеш от кладенеца…
понеделник, 6 февруари 2012 г.
:)
Когато от всичко ти писне
и нищо край теб не върви.
Щом мъката в клещи те стисне,
душата ти щом прокърви.
Крещи, викай на поразия,
стената заблъскай с юмрук ,
Напсувай. Напий се с ракия.
Стани за момент някой друг.
Иди в планината, високо –
там ехото ляга да спи.
Тръгни в непозната посока
и чак на върха се поспри.
Погледай небето, звездите,
как вятърът волно се носи.
За отговор ясен ги питай
на всичките тежки въпроси.
Знам, тихо ще ти прошепне
Природата мъдро решение.
Внезапно ще ти олекне -
намерил си мир и спасение!
Нина Чилиянска
и нищо край теб не върви.
Щом мъката в клещи те стисне,
душата ти щом прокърви.
Крещи, викай на поразия,
стената заблъскай с юмрук ,
Напсувай. Напий се с ракия.
Стани за момент някой друг.
Иди в планината, високо –
там ехото ляга да спи.
Тръгни в непозната посока
и чак на върха се поспри.
Погледай небето, звездите,
как вятърът волно се носи.
За отговор ясен ги питай
на всичките тежки въпроси.
Знам, тихо ще ти прошепне
Природата мъдро решение.
Внезапно ще ти олекне -
намерил си мир и спасение!
Нина Чилиянска
събота, 4 февруари 2012 г.
Who's that girl.. Really... who is she?!
She is a lot of things - person, girl, daughter, sister, aunt, cousin, lover, friend, student, motivation, reason, cause, consequence, unknown, close... She is every woman.
Ever thought about what role you play in somebody's life? Nope, neither do I, since now. So I can't figure it out yet, but I think that it's more important to know how people in your life evaluate you, what do they think about you and your presence in their lives. If you know that, you will be able to act according their expectations or make them change their mind for some reason. So what's more important others or you ? Or Will I be able to respond to people's expectations.. I don't know yet, and maybe i won't understand it ever..
"It's better to be hated for who you are, than to be loved for who people wanted you to be! "
Follow Your Own Path.. :)
Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст,
ти трева покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът-мечта на реката.
Няма как да сме все капитани,
моряци да станем, пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци.
Просто всеки си има задачи.
Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа!
Дъглас Мълок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст,
ти трева покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът-мечта на реката.
Няма как да сме все капитани,
моряци да станем, пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци.
Просто всеки си има задачи.
Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа!
Дъглас Мълок
петък, 3 февруари 2012 г.
За "Него"...
Не се радвай когато той ти звъни,той трябва да се радва,че ти си му вдигнала.Не прави отстъпки,ако това засенчва интересите ти.Не си отменяй плановете за целия ден , защото "той идва на месец един път".Не чакай той да ти звъни през нощта , дори когато ти се спи .. изключи си телефона и заспи.Не се влюбвай в очите,които могат да те лъжат нагло в лицето.Да не ти пука,когато той не ти звънни,а цяла н......ощ е онлайн.Да не ти пука,когато той забравя рождения ти ден или те поздравява само в facebook . Не си въобразявай,че той се е променил,като ти обръща повече внимание само защото някой пич те сваля .Не плачи,когато си мислиш,че той вече не те иска.Не чети неговите смс-и,когато сте скарани,за да ти стане по-леко ! Смело сложи точката.На този,на който му трябваш ще направи така,да не трябва да слагаш интересите си на заден план.На този,на който му трябваш , ако трябва всеки ден ще идва. На този,на който му трябваш , независимо колко е зает , ще намери 5 минути , за да те чуе. На този , на който му трябваш ще ти позвъни и ще те помоли да не си лягаш толкова рано. На този , на който му трябваш , няма да те лъже , защото той няма какво да крие . На този , на който му трябваш , няма да ти позволи да седиш цяла нощ онлайн и да не си пишете. На този,на който му трябваш , няма да забрави рождения ти ден, той ще го отпразнува с теб. На този , на който му трябваш няма да позволи да се появи пича,който те сваля.На този , на който му трябваш,няма да ти даде повод да си помислиш,че той не те иска.. и няма да затвори,без да изясните всичко .На този , на който му трябваш, ще знае наизуст какво си правила/какво правиш/какво ще направиш днес . Той ще бъде винаги до теб дори между вас са километри.!!!!
By D_D
четвъртък, 2 февруари 2012 г.
Late Night Thoughts
"Всеки си има своите странности,.. но не бива да ги навира в очите на околните." D_d
Може да се разсъждава доста по този въпрос, но определено моето мнение е, че колкото повече парадира човек със своите странности, толкова по-зле за него. Хората около нс не приемат добре различните, устроени сме така, че да толерираме себеподобните по вкус, вид, предпочитания и да отхвърляме различните и непознатите ни. Не смея да кажа дали това е правилно или не, защото коя съм аз, че да съдя. Но определено човек трябва да се замисли, как изглежда в очите на околните, какво впечатление създава и дали си струва да слагаме маски на "еднакви" хора или просто да бъдем себе си, независимо от обстоятелствата и предразсъдъците.. Как мислите Вие ?! Кое е по-добро? Неодобрението на хиляди непознати или искреното възхищение на малцина близки хора... Мисля, че за себе си знам отговора :)
Good Night ... sleep well ":)
Good Night ... sleep well ":)
понеделник, 30 януари 2012 г.
Cheers !!!
Here's to the men we Love
Here's to the men that Love us
Since the men that we Love
Aren't the men that Love us,
Screw the men,
Here's to Us.
http://jenite.bg/Лично-нейно/Книжна-психология_l.a_c.93065_i.124369.html
Книгите са всичко онова, което не откриваме всеки ден около себе си. Безвъзмездно ни предоставят измислени светове, в които се потапяме, без да ни е страх от неизвестното, "срещи" с нови и интересни хора, преживявания, за които бленуваме. Една паралелна вселена, в която намират място безброй измерения.
Литературата е не само бягство от реалността. Всяка епоха носи своите специфики, а книгите умело ни запознават с тях. Различни времена, различни автори, различни гледни точки - и нашето право да изберем вярната за себе си.
Често хората се преоткриват в литературните персонажи. Виждат своите действия между страниците, своя начин на мислене, откриват сходство между два свята - нашия и онзи, измисления. Прочитът на една книга може да преобърне човек на 180 градуса. Защото понякога той има нужда точно от нея, появяваща се като малкото камъче, което обръща каруцата. Или казано другояче, литературата е в състояние да подтикне някого към различни действия, само защото е срещнал невидима подкрепа от автора.
В Лондон вече са стигнали до този извод. Някъде из тайните кътчета на внушителната столица се крие книжарница, носеща името "Училището на живота". Но тя не е като обикновените магазинчета за книги. Необичайното място е не само дом на повече и по-малко велики произведения, но и своеобразен психологически кабинет.
Със сигурност ви звучи странно, което е напълно обяснимо. Идеята на лондончани е следната: ако имате проблеми в работата, скарали сте се с приятел, страдате от любовна мъка или просто ви е налегнала меланхолия, то тайната за преодоляването е книжна терапия.
Професионализмът е на високо ниво. Срещу 70 британски лири ще получите 45-минутна среща със специалист по английска литература, който ще ви предпише около 10 книги, чиято тематика е съобразена със състоянието ви. Четенето им също подлежи на дозировка - всеки ден, сутрин и вечер, по две глави или два раздела. Всичко това, в продължение на пет дни.
Личното ми мнение е, че инициативата е чудесна идея. Антидепресанти от книги са пъти по-добро решение от химични такива. Но не съм съгласна с практиката да се "предписват" само английски произведения. Уважавам британската литература, дори един от любимите ми автори носи тяхната народност, но фикционалният свят между милионите страници е безкраен. И никакви граници не бива да бъдат поставяни.
Съществуват стотици книги, които могат да накарат човек "да се замисли". Не е нужно те да бъдат философски или психологически. Дори една детска творба, прочетена в правилния момент, може да промени из основи вътрешния мироглед на всеки един от нас.
Не съм квалифициран "книжен психолог" и не мога да предписвам "лекарства". Мога да опитам обаче, да ви предложа заглавия, към които да се обърнете, ако случайно попаднете в "черна емоционална дупка".
Клиширана или не, "Малкият принц" е книга, която всеки трябва да прочете, но е много важно кога. Тя не е за деца. Не може да бъде възприета в онзи смисъл за любовта и свободата от един малчуган, той няма как да види "зад фасадата" на историята с момчето и розата. А златокосият принц ни учи на толкова много! Наивно и по детски той разкрива смисъла на съществуването ни, говори за онези малки неща, които пропускаме в ежедневието си.
"Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света."
Неговата тайна е проста. Най-хубавото се вижда само със сърцето, а най-същественото е невидимо за очите.
Не знам дали любовната мъка може да бъде преодоляна. Може би времето лекува всичко, може би едно разочарование се забравя, когато бъде заменено от бъдещо такова, а може би все пак има начин да се надделее над ужасното чувство.
Ако някога разбият сърцето ми, вероятно дори няма да си спомням за тези редове. Не знам дали бих се опитала да излекувам мъката, но точно в момента смятам, че бих опитала.
Моят антидепресант ще бъде необичаен. Английски и малко депресиращ, а оксиморонът тук работи като ваксина. Ще избера произведение, което да нахълта в съзнанието ми с разсъжденията върху смисъла на човешкия живот. Вероятно ще се обърна към Дикенз и неговата "Коледна песен". За да открия, че не всичко се върти около мен, че егоцентризмът никога не води до нещо добро, че любовта не е праволинейно насочена към противоположния пол, а се крие навсякъде около нас, в хората и техните отношения.
Не могат да бъдат изброени всички литературни дарове, които отговарят на емоционалните ни състояния. "Братята с лъвски сърца" от Астрид Линдгрен ни учи на искрената, чиста и неподправена обич, сонетите на Шекспир ни пренасят в безкрайния свят на любовта, а "Фауст" от Гьоте търси смисъла на живота, разкривайки какво ще се случи, ако се съюзим с дявола. "О, миг, ти тъй си хубав, спри!"
Книжната терапия вече е любимата ми част от психологията. Правилно приложена, тя не само би помогнала на човек да се почувства по-добре, но и би го подтикнала да открие себе си и онзи така клиширан, но вечно търсен смисъл на живота. Всички сме в Технологичната ера, но съзнанията ни са разхвърляни в различни епохи и държави. А ако се чувстваме себе си в Ренесанса, Просвещението или Романтизма, то нека да бъде!
Книгите са всичко онова, което не откриваме всеки ден около себе си. Безвъзмездно ни предоставят измислени светове, в които се потапяме, без да ни е страх от неизвестното, "срещи" с нови и интересни хора, преживявания, за които бленуваме. Една паралелна вселена, в която намират място безброй измерения.
Литературата е не само бягство от реалността. Всяка епоха носи своите специфики, а книгите умело ни запознават с тях. Различни времена, различни автори, различни гледни точки - и нашето право да изберем вярната за себе си.
Често хората се преоткриват в литературните персонажи. Виждат своите действия между страниците, своя начин на мислене, откриват сходство между два свята - нашия и онзи, измисления. Прочитът на една книга може да преобърне човек на 180 градуса. Защото понякога той има нужда точно от нея, появяваща се като малкото камъче, което обръща каруцата. Или казано другояче, литературата е в състояние да подтикне някого към различни действия, само защото е срещнал невидима подкрепа от автора.
В Лондон вече са стигнали до този извод. Някъде из тайните кътчета на внушителната столица се крие книжарница, носеща името "Училището на живота". Но тя не е като обикновените магазинчета за книги. Необичайното място е не само дом на повече и по-малко велики произведения, но и своеобразен психологически кабинет.
Със сигурност ви звучи странно, което е напълно обяснимо. Идеята на лондончани е следната: ако имате проблеми в работата, скарали сте се с приятел, страдате от любовна мъка или просто ви е налегнала меланхолия, то тайната за преодоляването е книжна терапия.
Професионализмът е на високо ниво. Срещу 70 британски лири ще получите 45-минутна среща със специалист по английска литература, който ще ви предпише около 10 книги, чиято тематика е съобразена със състоянието ви. Четенето им също подлежи на дозировка - всеки ден, сутрин и вечер, по две глави или два раздела. Всичко това, в продължение на пет дни.
Личното ми мнение е, че инициативата е чудесна идея. Антидепресанти от книги са пъти по-добро решение от химични такива. Но не съм съгласна с практиката да се "предписват" само английски произведения. Уважавам британската литература, дори един от любимите ми автори носи тяхната народност, но фикционалният свят между милионите страници е безкраен. И никакви граници не бива да бъдат поставяни.
Съществуват стотици книги, които могат да накарат човек "да се замисли". Не е нужно те да бъдат философски или психологически. Дори една детска творба, прочетена в правилния момент, може да промени из основи вътрешния мироглед на всеки един от нас.
Не съм квалифициран "книжен психолог" и не мога да предписвам "лекарства". Мога да опитам обаче, да ви предложа заглавия, към които да се обърнете, ако случайно попаднете в "черна емоционална дупка".
Клиширана или не, "Малкият принц" е книга, която всеки трябва да прочете, но е много важно кога. Тя не е за деца. Не може да бъде възприета в онзи смисъл за любовта и свободата от един малчуган, той няма как да види "зад фасадата" на историята с момчето и розата. А златокосият принц ни учи на толкова много! Наивно и по детски той разкрива смисъла на съществуването ни, говори за онези малки неща, които пропускаме в ежедневието си.
"Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света."
Неговата тайна е проста. Най-хубавото се вижда само със сърцето, а най-същественото е невидимо за очите.
Не знам дали любовната мъка може да бъде преодоляна. Може би времето лекува всичко, може би едно разочарование се забравя, когато бъде заменено от бъдещо такова, а може би все пак има начин да се надделее над ужасното чувство.
Ако някога разбият сърцето ми, вероятно дори няма да си спомням за тези редове. Не знам дали бих се опитала да излекувам мъката, но точно в момента смятам, че бих опитала.
Моят антидепресант ще бъде необичаен. Английски и малко депресиращ, а оксиморонът тук работи като ваксина. Ще избера произведение, което да нахълта в съзнанието ми с разсъжденията върху смисъла на човешкия живот. Вероятно ще се обърна към Дикенз и неговата "Коледна песен". За да открия, че не всичко се върти около мен, че егоцентризмът никога не води до нещо добро, че любовта не е праволинейно насочена към противоположния пол, а се крие навсякъде около нас, в хората и техните отношения.
Не могат да бъдат изброени всички литературни дарове, които отговарят на емоционалните ни състояния. "Братята с лъвски сърца" от Астрид Линдгрен ни учи на искрената, чиста и неподправена обич, сонетите на Шекспир ни пренасят в безкрайния свят на любовта, а "Фауст" от Гьоте търси смисъла на живота, разкривайки какво ще се случи, ако се съюзим с дявола. "О, миг, ти тъй си хубав, спри!"
Книжната терапия вече е любимата ми част от психологията. Правилно приложена, тя не само би помогнала на човек да се почувства по-добре, но и би го подтикнала да открие себе си и онзи така клиширан, но вечно търсен смисъл на живота. Всички сме в Технологичната ера, но съзнанията ни са разхвърляни в различни епохи и държави. А ако се чувстваме себе си в Ренесанса, Просвещението или Романтизма, то нека да бъде!
~ Благодарност на Станислава Добрева за чудесния текст ~
четвъртък, 26 януари 2012 г.
Еххх, че красив живот, на вън сняг се сипе, а в душата ми слънце грее :) Какво е то ? Животът на един студент? Всекидневно удоволствие, дори и в най-трудните дни винаги се намира някой, който да върне усмивката на натъженото лице. Пия си следобедното кафенце, хапвам сладко и се наслаждавам на първият истински зимен ден за тази година, кой като мен ... навярно доста други студенти и хора без работа и достатъчно свободно време.
Абонамент за:
Коментари (Atom)