Честит 3 март, българи!

Честит 3 март, българи! Днес не е ден като другите. Поне не би трябвало. Днес не е ден да се оплакваме от скъпотията, да псуваме властта, да завиждаме на ближния и да се самосъжаляваме. Днес е ден за благодарност. Благодарност към онези, без които сега нямаше да живеем в България, нямаше да пишем на кирилица, нямаше да очакваме Великден. Нямаше да бъдем себе си.

Преди време, по един иначе неадекватен повод, чух нещо, което като че ли спря за малко забързания ход на ежедневието:

\"Народ, на който музиката е била звън на мечове, свистене на стрели, гърмежи на топчета. Народ, на който песните са били плачът на майките, писъците на децата, воят на вдовиците. Народ, на който танците са били тропот на копита\".

Макар да са изключително красиви, тези думи са и страшно тъжни. Защото ги слушаш и се питаш: Ние ли сме още този народ? Достойни негови синове и дъщери ли сме?

И макар цинизмът на времето да е изкушаващ, аз няма да кажа НЕ. Защото знам, че има родова памет и че тя е жива, макар и не с онази преобразяваща сила, която би ни измъкнала от блатото на обезверението.

Има много българи, у които още живее героичната решителност на Левски, себеотрицанието на Ботев и несломимият дух на опълченците на Шипка.

За да бъдем достойни наследници на всички онези, дали някога живота си в името на единствената идея да я има България, сме длъжни да направим едно-единствено нещо - да предадем този български дух на децата си. Те трябва да знаят, че страната им може да не е най-идеалната и уредената, но това е защото е била мъчена, спъвана и унижавана през целия си път. И все пак, България е тук. Тя не се е предала и не се е изгубила. Винаги са се намирали българи, които като жив щит да застанат срещу враговете и срещу предателите.

Нашите деца трябва да знаят това.

3 март не е просто една историческа дата. Тя е границата на най-черната страница от историята ни, която с много усилия, воля и дух сме успели да обърнем, за да имаме бъдеще. 3 март не е просто още един празник в календара. Той е искра в колективната памет на един цял народ, който е имал силата да надрасне себе си и своя страх и да завоюва сам правото си на свобода.

Колкото и да не е за вярване понякога, този народ сме ние. Днес България също има нужда да се борим за нея и да я обичаме. Борбата може и да не е същата като тази на Бенковски и Волов, но изисква същите усилия. Изисква същата любов и същата смелост.

Затова днес ПРАЗНУВАЙТЕ 3 март. Разкажете на децата си защо е важно да празнуваме. И да помним. И да обичаме. Това е нашата борба.

А дали е така ?

" ...в света винаги има двама души, които се търсят било сред пустинята, било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката, която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки, който работи, почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така, мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл. "

~ "Алхимикът" - Паулу Коелю

Спрете да прекарвате време с погрешните хора. Животът е твърде кратък, за да го споделяте с личности, които сякаш изсмукват живеца от вас. Ако някой ви иска край себе си, ще направи място за вас. Не е нужно да се борите за кътче в сърцето му. Никога, никога не се натрапвайте или доказвайте на някого, който нееднократно е пропуснал да забележи качествата ви. И запомнете - не хората, които са до вас, когато сте на върха, са вашите приятели, а тези, които не ви изоставят дори когато сте на дъното!

Бъди себе си...

Просто защото някой не е имал късмета да осъзнае каква златна мина си, не означава, че блестиш по-малко.

Просто защото някой не е бил достатъчно умен, за да разбере, че ти не си върхът, това не те спира да си най-добрият.

Просто защото някой не идва, за да сподели живота ти, не означава, че новият ден няма да настъпи.

Просто защото някой не е направил това състезание стойностно, не ти дава право да спреш да се състезаваш.

Просто защото някой не е осъзнал колко истинска жена си, не означава, че това може да засегне твоята женственост.

Просто защото никой не е дошъл, за да разсее самотата ти, не означава, че трябва да се примиряваш с по-долно качество.

Просто защото никой не е показал, че може да те обича на твоето ниво, не означава, че ти трябва да падаш до тяхното ниво.

Просто защото заслужаваш най-доброто, което е, не означава че животът винаги ще е справедлив.

Просто защото твоята ситуация не изглежда да се подобрява, не означава че трябва да промениш нещо.

Продължавай да грееш,
Продължавай да се състезаваш,
Продължавай да се надяваш,
Продължавай да бъдеш точно това, което си…

Пълноценен човек!

Колко си хубава!...
Христо Фотев


Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.

В какво се крие красотата на една жена...

"Характерът е най-важният компонент на красотата."

 София Лорен

Слушала съм всевъзможни описания на красиви жени, отговарящи на всяко едно мъжко предпочитание- високи, ниски, слаби, сочни, блондинки, брюнетки, с къса или с дълга коса, с големи букли или идеално прави коси, с тръпчинки, с перфектната усмивка, забавни, сериозни, луди или свенливи, талантливи, творчески натури, спортистки и още и още... мога да продължа да изброявам цял ден... Но това, което ме интересува, сигурна съм и Вас е това кое е по-важно - красивата външност или красивата душа?

Можем да кажем с чиста съвест, че не рядко сме срещали жени, доста ярки представителки и на двете категории, но според мен в днешно време все по-рядко намираме добрата комбинация между двете така важни качества. Може би тук трябва да попитаме няколко мъже за тяхното мнение и тъй като аз вече не веднъж съм питала свои приятели от мъжки пол за такова, ще ви споделя малко информация от кухнята на мъжките фантазии...  

Истината е скъпи дами, че няма голямо значение кой рамер сутиен носите, или с какво червило сте, а също така и колко време сте се потили във фитнеса, за да постигнете ефекта на перфектно-оформения корем и стегнато дупе... Далеч не твърдя, че не а от значение за един мъж, напротив, оценява го и то по достойнство, но не са най-важното... Много по-важно е скъпи дами да бъдете уверени в себе си, да бъдете естествени, лъчезарни и с позитивно мислене... Едно две излишни килца, повярвайте ми, нямат никакво значение за един мъж, ако вие самите не се притеснявате от това...

Мисля, че решихме проблема с външността, нека сега видим душевността. Според мен тя е много по-важна, особено ако искате да привлечете към себе си истински свестен мъж, а не поредния бройкаджия, който ще се интересува само от гръдната ви обиколка, обема на косата ви и сексуалните ви предпочитания. За всеки е ясно, че привличаме в живота такива хора, каквито сме самите ние, затова мили дами... Бъдете красиви душевно - образовайте се, четете книги, говорете изтънчено, усмихвайте се повече, не робувайте на предразсъдъци и най-вече бъдете нежни и чувствителни към нуждите на своя партньор, опитайте се да го опознаете... Само така  ще се превърнете в перфектната половинка за него. Това е моето мнение и моят съвет към вас...

И на последно място не забравяйте следното послание:

"Една жена трябва да носи две неща, за да изглежда страхотно - достойнство и усмивка!"

D.D

Just life.. Paradise :)